Една нахална бабка от квартала
нервите ми всеки ден яде.
Не спирам да умувам, до премала,
как да я накарам да се спре.
Пристига сутрин в офиса и почва
да каканиже клюки и сплетни
или пък стари градски да ми пее
с кошмарен фалш, почти крещи.
Досадата прелива, като почне
да си измисля купища лъжи,
че е била химик, велик и точен,
и в киното началничка дори... ...