Jan 25, 2004, 10:19 PM

На раздяла 

  Poetry
3067 1 5

На раздяла

Тръгваш без да промълвиш

едничка дума за раздяла,

а само поглед за да пресушиш

последната сълза преляла

в мътните от гняв очи,

с които се ме гледал строго.

 

Дали не чаках сбогом?Спри,

не чувам нищо.Слушах много!

 

Идваш и тихичко шептиш

в ушите ми заглъхналите думи.

Едничка само и ще заблестиш

с искрата от изтръпналите струни

в усмивката на мътните очи

и трепета на топлата прегръдка.

 

Дали вълнението чувстваш?Спри,

убих го за последна глътка!

© Зорница Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • супер е... Обожавам такива стихотворения... чета ги на един дъх... много си добра... имаш дарба... Поздрави
  • Стихотворението не е лошо, малко му е нужно за да е наистина за 6.
  • Админ, ако търсиш смисъла - душата ти е загубена. Стихотворенията се чувстват, не се разбират.
  • "с искрата от изтръпналите струни" - на това не му схванах смисъла?
  • Значи на места се губи ритъма, но там където това не се случва е доста добре. Погледни съвета ми към предното стихотворение и не го изпълнявай , защото съветите се дават за да не се изпълняват.
Random works
: ??:??