На раздяла
(Надежда Рашева)
Дъждът вали и болката отмива,
и сълзите в тъжните очи.
А думи няма и стоим безмълвни,
всеки взрян в себе си...
Дъждът вали и спомените заличава,
но не и пропастта,която ни дели.
Само тъга по миналото ни остава
и безброй несбъднати мечти...
Аз тръгвам,без да се обърна,
без да видя тъжните очи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up