На Раздяла
Колко пъти трябва да говорим, мислите?
Да те позная дори и аз вече не мога…
Колко пъти трябва да избърсваме сълзите
и лицемерно и наивно да се кланяме на бога?
И да тичаме, без път и без посока,
безсмъртни прилепи, но вечно слепи, в нощната тъма,
и да разблъскваме призраци бледни и гаснещи във нощта?
И да тичаме, и да тичаме, понесли в сърцата си умората.
Сега май чак се сетихме да търсим истина.
А тя е тъй безбожно скрита, под милион обвивки.
И пак си спомняхме като рисувахме със дланите по пясъка горещ, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up