На раздяла утрото блести

Nov 23, 2019, 3:12 PM

Poetry » Other

594 5 21

Насред есенна поляна се изляга
утрото – усмихнало се днес.
На тъгата вижда се – не ѝ приляга,
да го следва с интерес.
Уморена до съня на тъмно...
С болката си кротко спи.
Радостта е общото ни чудо –
ореол в разголени очи!
Тя! Към утрото протяга думи
и прегръща го с искри.
То с лъчи отвръща, обич рони...
в снопче искрени сълзи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На раздяла утрото блести

Want to read more?

Random works