Проехтяват по тъмно копита
в калдъръмена, стръмна пътека
и в пердето кенарено вплита
светлината шевицата мека.
А луната захожда на ъгъл
по прозореца синкав в стъклото.
Толкоз нощи се чувствам излъган,
че забравих цвета на доброто.
И какво в този ден да очаквам?
Нека вятърът бурен да влезе,
да развее воала ти в здрача
който с обич ти нявга извезе. ...