Очите ви са пълни със сълзи,
когато ни изпращате на прага!
А виждаме ли вашите очи,
когато без вина отново бягаме?
Отрудени, замислени, самотни-
последния си залък сте делили,
в ръцете ни поставяте банкноти-
стотинка по стотинка сте пестили!
Косите ви отдавна посивели са,
а как сте се смалили със годините?!
И дрехите ви сякаш овехтели са
от пътищата дето сте изминали! ...