Родопа, моя песенна обител,
най-страдала, но горда планина,
Орфеев дух, на слабите крепител,
съдбовен зов над буйни стремена;
вълшебница, сподавена въздишка,
многовековен бащин благослов,
река златиста, гълъбова нишка,
прастара, свидна българска любов;
протяжен ек над борови върхари,
планински минзухар и синева,
потъваща сред есенни пожари,
над моравите каменни чела... ...