Oct 8, 2010, 8:11 PM

На ръба на любовта 

  Poetry » Love
702 0 3

След дълъг път достигнах до ръба

и само мъртва мога да си тръгна,

секундите последни тихо ще броя

и  ще намигна на страха прегърбен,

че много скоро вече няма да боли

и няма да кървя от самота ранена,

че безразличието в хлад ще потопи

последните отломки на любов във мене.

Почакай малко! Още тук съм, на ръба,

една секунда и си тръгвам вече,

остана само и смеха да погреба

и ще се върна, но във студ облечена.

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • изключително съм впечатлена и очарована...
    Даниела, сърдечно..
  • ,,остана само и смеха да погреба''

    ...!
  • "...безразличието в хлад ще потопи

    последните отломки на любов във мене..."- това безспорно е попадение. Поздрави!
Random works
: ??:??