На ръба на съдбата
всяка грешка е вече последна.
В непредсказана дата
и кръвта се превръща във ледник.
Над критичното остро
твоят поглед е с вик на махало.
Без излишни въпроси
ти, дори и на пук, оцеляваш.
Надживееш ли риска,
синкопният въздух се кротва.
Само ехо от писък
чуваш още, във ужас закотвен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up