На сбогуване

Nov 17, 2010, 4:11 PM

Poetry » Other

606 0 2

На сбогуване

В памет на Милен

Карамфили и свещ.

Шепа пръст на сбогуване.

Глътка вино за „Бог да прости”.

И… го няма приятеля…

Сякаш не е съществувал.

Ще избледняват с времето

познати и скъпи черти.

Щом до масата седнем,

ще се разлее първата чаша -

да напомни, че пак е

духът му сред нас.

А запеем ли песен ,

ще дочувам гласа му сред нашите…

Ще придрънка самичък

оставен встрани маракас.

„Ех, Съдба!” - някой тихо ще каже,

и ще сменяме темата -

да говорим за друго,

по-малко да ни боли.

Ще върви все така неусетно

по-малко цветното ежедневие.

Ще речем: Да са живи и здрави

синовете му млади, нали?

Please sign in with your account so you can comment and vote.