Apr 9, 2008, 11:48 AM
На сбогуване
Ти потегли натам, тъй самотен и сам,
без да кажеш, замина си просто.
И небето, което всъщност щях да ти дам,
се превърна в едно многоточие...
Ти си тръгна. Дори не погледна назад,
всъщност даже напред не погледна.
А на мен ми остави този делничен ад,
този ад аз да бъда последна...
Ти си тръгна. Отне всичко светло във мен,
и макар да съм толкова празна,
ти прощавам сега. Нека утре е ден,
в който просто да те намразя...
© Теодора Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрави за хубавия стих!
-
И омразата е израз на внимание, нищо не наказва по зле от безразличието. Хубав стих.
-
И от мен имаш едно Добре дошла!
Дерзай и успех!
Чудесен стих! -
Добре дошла, Теодора! Радвам се, че реши да се отбиеш в "Откровения". Допада ми твоят стил. Чета те с интерес. Поздрави!
-
страхотен ритъм! защо го изтърва накрая?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
с обич, Теодора.