Всички сме актьори на сцената живот,
и всеки един от нас играе главна роля...
сюжета е различен и всеки сам е сценарист
и тъй вълшебно се разлистват дните...!
Измислям си приказни вълшебства
а реалността далеч от мен остава...
в рухващият свят на изпепелени страсти.
И там някъде под руините - по кълва
най вълшебното семенце - това на надеждата!
И ще го пазя завинаги скътано в душата си...
за да мога да живея в най измамната реалност!
Сега точно в този миг - имам нужда
от светла и вярна посока - така ми се иска
да опазим земята мирна и прекрасна...
за да бъдем онзи вълшебен извор на нови познания...!
Стихва вятъра а нощта отминава самотна и тъжна!
А утрото блести и ни целува за ново светло начало!
Ела, седни до мен да помечтаем...на сцената живот!
23.09.2018г
Катя Джамова
© Катя All rights reserved.
Стойчо, благодаря ти за хубавия стих!
Влади, благодаря ти за хубавия коментар!
Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!
Нощта се спуска тиха и вълшебна,
изгряват световете и трептят,
изпращат ни послания и вяра,
че не сме сами във вселенския си път!
Тогава стихвам закриляна и нежна
и влизам тихо в храма на душата си,
въпросите които си задавам ме изгарят
но отговорите се раждат с утрото...
Затова все протягам ръце към надеждата...
и вярвам , че добротата живее във всеки един от нас!