Dec 12, 2015, 2:06 PM

На седемдесет 

  Poetry » Love
436 0 3

На седемдесет


Достигнах ги. Някак неусетно

Пробягвах дните често във галоп

вървях напред, грешах, не беше лесно

но имаше и радост в житейския въртоп


Любов, деца и кариера

залитане в душевния разлом

на чувствата поставях бариера

дали бях прав, уплашен от погром


Годините ми, незавършени картини

оставили във времето понякога следа

стоят зад мен притихнали и причудливи

а аз мечтая и рисувам, следващата си творба

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Младене,винаги съм смятал че поне веднъж в годината трябва да погледна и назад.Нека да го изразя и в поетичен текст.Поне ти ще го прочетеш.За което съм ти благодарен.
    Димко,считам твоето присъствие на моята страница за приятелски жест.
    Пожелававам на двама ви спокойна неделна вечер!
  • Понрави ми се тая поемка,та и ме натъжи.Бравос!
  • Както отбелязва Юнг, нас ни учат и подготвят за срещи с външния свят. За тях понякога сме въоръжени до зъби. Но, когато човек мине 45 годишната бариера, настъпва прелом. Той се обръща все по-често към вътрешното си аз, без да е подготвен достатъчно за тази отговорна среща. Това често ни води до катастрофи. Типичин пример е животът на Блез Паскал /той изпреварва указаната от мен възраст, просто защото е гений/, а в наши дни - животът на Александър Гротендик - най-големият математик на 20-и век.
    Много интересен поетичен текст ни поднасяш, Гавраиле, проовкиращ размисъл по важни и драматични за всеки човек теми. Поздравление!
Random works
: ??:??