Времето разнищи одеялото
до конец. От детството ни пъстро.
И сега, кълбото дни, на цяло е
намотано от надежди късни.
Общото хвърчило от желания
някъде в небето се изгуби.
Може би до днес луната смаяна
препрочита спомените луди.
Можем ли годините да върнем –
смях и пакост. Тайни на петна...
Ако ми е тежко – ще ти звънна.
Щастие е – да си ми сестра!