Прости ми, че не бях до теб тогава,
когато най-сама била си на света.
Прости ми болкaта голяма.
Прости ми егоизма и греха.
Разбрах те чак когато те загубих,
Когато Аз останах си сама,
Сама със спомена за тази рана,
Нанесена без жалост, без вина.
Казват, че кръвта вода не става?
Дали реално е така?
Дали и щом предателството е голямо,
Ще наречеш ме пак сестра... ...