Театърът е твоят дом, където
се усмихваш, плачеш и мечтаеш.
Търсиш несънувани небета,
на тъга понякога ухаеш.
Там навличаш втората си кожа,
ставаш неразумен, неприличен.
Правиш невъзможното възможно,
мразиш тия, дето те обичат.
Грим. Завеса. Чиги и декори.
Сам си във окото на следача.
Мелпомена гледа те отгоре.
Твоята Офелия не плаче. ...