Jul 26, 2020, 7:45 PM

На сина ми 

  Poetry » Other
760 5 5

Ако някой ден душата ми се скита

по-кървяща от самотната луна,

ако длани нямам, устни да попитат,

а сълзите са в небесната дъга...

Ако не долавяш, че ме има

и зажалиш майчина ръка,

някъде в небето и звездите

срещат се зората и нощта...

И когато първи лъч се плъзне

и засвети като огънче във мрак.

Не прикривай сълзите си мъжки,

не търси от Бога разбираем знак.

Обърни очи към свойто слънце,

погали къдриците и чуй смеха.

Аз ще се усмихвам тихо в къщи

с устните на твойта дъщеря.

 

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички, отбили се на тази страничка! Бъдете здрави и много щастливи!
  • Невероятна душевност има в стиховете ти. Майчината, безрезервна обич е сила, неподвластна на време.
    Поздрави, Геновева, тук чета, усещам и мисля. Благодаря!
  • Майчина заръка...
  • Трептящ стих с прекрасно послание!
  • Много красиво казано!
Random works
: ??:??