Твоя специален ден

досега не съм споделяла,

макар и важна за мен

все отдалеч съм го гледала.

Но ето ме тук, на прага на кръчмата,

гледайки въодушевлението в очите ти,

привидно ти си си същата,

но за човек, непознаващ теб и мечтите ти.

Тоз ден бе очакван и желан -

твоят звезден миг,

един твърде висок блян,

който ти днес посрещаш със вик.

И всеки влиза с усмивка голяма -

поднася своите искрени пожелания,

и възхищава се от една истинска дама,

която завладява с грация присъстващите създания.

В тези мигове проникновени

оставам мълчалива аз,

макар и неща обикновени

те правят тъжен този час.

Всички ний растем -

оставяме детството свято,

но не на него този стих е посветен,

а на пътя, който следваме сляпо.

И зряла ставаш ти,

нов свят се открива пред теб -

свят с хиляди възможности,

но и с повече кубчета лед.

Тази нощ за лошото да мислиш не ти се налага -

тя е посипана със звезден прах,

само смях, любов и веселие ти се полага,

и да следваш всеки съдбовен знак.

Ние - хората около теб,

ще следваме всяка твоя стъпка,

ще ти помагаме, когато се нуждаеш от съвет

и определено ще споделяме всяка твоя тръпка.

Вълнението твое ще усещам

както и сега

и постоянно за тебе ще се сещам

до края на вечността.

Драмата в тези стихове

стана твърде голяма

и както гръцките митове

май станаха сухи като слама.

Моето лирично обръщение към теб

аз смятам да привърша,

но няма да е точно в този куплет,

тъй като мисълта си няма да успея да завърша.

Не знам с какви думи подхожда

аз да сложа край,

но знам, че всичко ще ги превъзхожда,

тъй като сега си в своя малък рай.

Любовта ми облечена в стиховете приеми,

а думите за себе си запази -

само сърцето ми с усмивка ти стопли,

а после при гостите си да танцуваш се върни.