Шегувах се. За нищо нямах спирка.
Шегувах се със себе си дори.
И не, че трябваха ми все пари:
бях клоун – шегаджията на цирка.
След първата шега – пак нова смешка...
Заплащахте ми със аплаузи...
А днес наложената пауза
понасям сякаш е присъда тежка...
Днес – прикован!... Духът ми не умира.
Но враг ли е или е приятел,
че не шеги, а салтомортале
в съня ми публиката аплодира...