София моя, модерна, антична,
град на усмивки, тревоги, мечти,
София моя, омразна, обична,
как караш ти моeто сърце да трепти.
Трамваи звънтят в час ранен, сумрачен,
хора се втурват, незнайно къде,
пушек дими от комина невзрачен,
какво ли прикрива това старо перде.
А някъде там, във бяла премяна,
сградите царски издигат снага,
цветна градина, във слънце обляна,
шепне истории за радост, тъга. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up