Среброто в твоите коси
затварям вечер във трезора.
Заключвам сетне три врати,
да нямат достъп други хора!
Сребро е туй, а не печал!
Веднъж в живота ще се случи,
зад благородния метал,
вратите някой да заключи...,
че идва залез, после нощ,
казиното врати отвори,
а мракът ще погуби йощ
съдби човешки – много „Sorry”! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Стихотворението е посветено на един велик поет и за първи път е публикувано в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 30.07.2016 г., 10,16 часа. Съдбоносно!