На среща
Недей да ме каниш на среща
във някакъв скъп ресторант.
Не искам вечеря на свещи.
Не искам стени и таван,
които във нас да се взират
с мъртвешки, студени очи...
Не искай от мен да избирам
вина, екзотични храни.
Душата жадува простора!
Затуй ме хвани за ръка,
да идем далече от хора,
от врява, от глъч. От страха,
обсебил човека до кости,
превърнал във фалш любовта...
Нещата са толкова прости,
когато отхвърлиш света,
налагащ съвременна обич,
изискващ да бъдеш робот...
Хвани ми ръката и боси
да скочим във онзи живот,
където все още разцъфват
дърветата в люляков цвят.
Където блажено потръпват
тревите. И ставаш богат
с небето, с гората, с реките.
С вековния роден Балкан.
Щом питаш за среща - води ме!
Но, моля те, нека е там.
© Васка Мадарова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубавооо!!!
-
"Душата жадува простора!" - и моята така! Чудесен стих
-
Хубаво е... там
-
!!!
-
Това ще бъде зелена среща!Човек да ти завиди!/най-чистосърдечно/Поздравления!
-
Споделям напълно. А стихът е чудесен! Поздрав!
-
Ммм Балканче...хубава среща ще си спретнат лирическите.Поздрави за чудесния стих
-
Виж, какво направи сега?Нямам търпение и аз да дойдат празниците и да отпраша към Балкана...няма да е точно среща, но ще е релаксиращо и зареждащо... На теб ти пожелавам да те покани лирическия на такава среща и дано се срещнем някъде там... Великолепен стих, както винаги!
-
За среща - не знам!? Но сме там всеки свободен ден - ела!
-
Понеже вече нямам търпение да дойде лятото, от сега почвам да търся някой пущинак за срещата ни
Стихът е чудесен както винаги, по фраулски
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И аз съм за биосрещите!