На Дявола съм аз любимата,

или на някой още по-черен сумрак,

изгасена и пепелна, все неимана,

мълчала и отричала, унищожена до крак.

От дявола съм аз поискана,

из някои долни земи,

и като вечност върху мъжете разплискала

страст, която прояжда, не гори.

Не се давам невеста на светлото.

Не знаеш ли, че светят ми зениците

и само на тъмно същността ми усещат?

На светло се губя. Прекалено силно ми грее обичането.

18.02.2011г.

гр. Сопот