Лято е.
В този слънчев и прекрасен ден,
стоях пред оркестъра,
захласнат по една жена,
изпълнила така чудесно песента,
която аз обичам.
Имаше вълшебен глас.
Глас,който накара моето сърце
цвете да й подари.
Зарадва се на моя жест.
Но тя си заслужава.
Не всеки като нея песен може да изпее.
Повтори тя, песента на моята душа.
© Наско кирилов All rights reserved.