Потъвах във морето на пространството
и давех се в безумни часове.
Вървях по релси - спомени опасни -
на дъното на тъмното небе.
И гръмотевици от мисли тайно
раняваха копринената плът.
Разхвърлях чувства светещи, сияйни,
повели ме по ласкавия път.
Но ме затиснаха безмълвни пясъци
на съвестта в обречената кал.
И истини с жестоките си крясъци
превърнаха живота ми в печал. ...