Mar 24, 2007, 7:00 PM

На Т... 

  Poetry
771 0 0
Бяхме дотук.
Тъгата наметнах през рамо,
Очите си сведох,
Намразих света си,
Разлюбих смеха ти.
Под мишница скътах сърцето си
И чакам
Да преболедува.
Аптеката близо е,
Но там не помагат.
Казаха: късно е...
Болка в джобовете имам.
Ще я изхвърля
В някой контейнер.
Бяхме дотук...
Някой клошар
ще я метне за продан…
но знам, че не струва.
Обръщам очи
Като захвърлена блудница
И чакам…
Дали някой ще дойде,
за да хвърля тъгата си,
да простя на сърцето си
и да не търся отново
аптека...

© Симона Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??