Кървяща, бавна рана! Тичай
немирна кръв, незнаеща къде
влече те твоето течение.
Не знаеш ли езика на посоките?
Не чуваш ли гласа на неизбежното?
Пламтящи, огнени езици те обгръщат,
нещастна плът. И, изнемогваща,
отчаяно се взираш в невъзможното
и търсиш в края на света
едно потрепване, едно докосване,
едно дихание, една мечта,
едно усещане, неизживяно, ...