Да потанцуваме с теб, гальовна моя болка.
И нека музика шумът в сърцето ми да е.
Да потанцуваме с теб. Към бездната дълбока
на мълчанието. (Където крия себе си.)
Да потанцуваме, да се надбягваме с вятъра.
Надежди може да пожънем сутринта.
А тази нощ със теб
ще сме в центъра на кадъра,
със всички лъжеистини около нас.
Да потанцуваме, да се превърнем в звезден прах
и да почистим от чернилка сетивата си.
Гальовна моя болка, вече стига ми сумрак! ...