Jan 5, 2011, 4:31 PM

На татко... 

  Poetry » Other
596 0 1
Не ми харесва ролята на страдалка...
(но истината е, че всеки морен ден аз плача)...
Без комка преди празника не ще умра,
погубена от гаснещия вой на самодивите...
Аз зная, че подметките ми лепнат с клей от невидяното,
но пък очите ми сълзят, окапани с прозрения...
И истината ви е моята лъжа на съмване,
а вашите усмивки са отронен полушепот
от коварните и вечно тъжни устни на живота ми.
Первазът му отдавна е потънал в прашни спомени
и кърпичката в знак на помощ няма да изтрие незабравата.
Без дъх да крача в долния, проклет навеки свят, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Random works
: ??:??