romans (Звезделина Василева)
68 28
May 19, 2009, 12:06 PM

На татко 

  Poetry
712 0 4
На татко
И ето днес отново ни събираш,
и всеки е със цвете във ръце.
Но тъжно е, че теб те няма
да ни посрещнеш, с усмихнато лице.
Понесен от ангелски, бели крила,
си тръгна от нас в нощта,
и не помисли, че ние за теб ще скърбим.
Кажи ни, татко?
Тази болка, как да потушим?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Звезделина Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??