На татко
Много дълго те чаках, не дочаках, уви.
Нарисувах ти цвете, обичта там се сви.
Някой каза, че може да си ангел при Бог
и душата не спи в дом две стъпки дълбок.
Ала няма го татко – най-добрият човек.
Две ръце умаляват от безкраен разтег.
За последна прегръдка не остана живот
и сълзите преляха под небесния свод.
Заваля като песен, като живо сърце,
от безсмъртната вечност моят ангел дойде.
Щом сълзи напоиха пресушена Земя, ...