На татко

Dec 16, 2019, 7:56 AM

Poetry » Love

765 0 0

Понякога притварям клепки
и чакам да ме гушкаш,
както някога,
когато двамата-
сюоделяхме най-нужното в света...
В душата ми опарен въглен -
е свил гнездо ...
и тихичко изпуска дим ,
че мъртва любовта изстена,
когато я събудиха във Рим...
и времето не може да лекува
дори, когато сме сами... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На татко

Want to read more?

Random works