Някой съдбата ми наполовина разсече

набързо душата ми в черно облече

Най-трудно става чак след края вече

Щом ставам сутрин и знам че си далече

Кога си тръгна? И как така те няма?

Баща и дъщеря - бяхме винаги двама.

Защо не идваш тихичко, поне на сън?

Есен е, все по-студено ще става навън...

и късно нощем аз от смяна се прибирам

И болката ме чака у дома

Обяснение, смисъл, аз все не намирам

Защо ме остави сама да вървя?

Защо му е на леденото ти момиче да успее

Като няма баща, който с нея да се гордее

Като няма с кой общите ни песни да пее

Само тихо на тях, сълзи нощем да лее

Аз уж бях голяма, уж можех сама

Излъгах, не разбирам изобщо света

И не може още да го побере ума ми,

че от утре продължавам без баща ми.