Nov 20, 2009, 11:22 AM

На тавана съм скрила мечтите си 

  Poetry » Other
848 0 13

На тавана съм скрила мечтите си,

пепелясаха в стария скрин.

До живота писма недописани

се зазидаха в моя комин.

 

На тавана – с молците и мишките –

си навивах от мисли кълбета.

Насновах ги. Обримчих въздишките

и заключих ги с десет резета.

 

На тавана от мамини дрехи

с пъстри кръпки съших си душата.

От палтото на татко – доспехи

си направих. Сковах самотата.

 

На тавана запалих на клада

всички спомени, празни надежди.

По-горещи от огъня в Ада

са с лъжите ти глухите срещи...

 

На тавана във ъгъла прашен

се търкаля сърце от хартия.

Там очаква присъдата. Страшен

е палачът му – снимка в кутия.

 

На тавана съм скрила мечтите си,

пепелясахме заедно с тях.

Ех, живот, от творби недописани

те надиплих, скроих и излях...

© Кристина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??