парещ стих е челото
и стъмно се спускат черници
във очите - вихрушка
и дивото зрънце
кълни
а ръката ти пролетна
разбива капана за птици
как се къпя свободно
сред всичките тези вълни
на премерена нежност
на зов, който знае да чака
да, съвсем недостатъчна ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up