antoaneta03 (Антоанета Георгиева)
29 74
Jul 19, 2008, 1:43 AM

На теб... 

  Poetry » Love
826 0 3
Боли!
Душата ми сякаш гори.
Казваш ми: "Забрави!"
Не мога, бе! Ти полудя ли?
И до днес не мога да разбера
защо предаде любовта.
Каквото и да казваш, все ми е тая,
болката толкоз лесно не отминава.
Тя остава вътре в мен
и ще ме мъчи ден след ден.
Какво ли да правя сега  -
да ти простя? Да, бе, да!
Но не мога без тебе - така е.
По-добре да си го призная.
И пак към тебе тръгвам сама,
защото за мен това е любовта -
дори да смърт да боли,
ако обичаш истински - прости!

© Антоанета Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво!Поздравче!!!
  • Ще простиш и хиляда пъти , ако трябва,
    аз знам ,слаби сме пред любовта...
    Сълзи,смях,радост,нежност до забрава...
    Обречени на туй сме до смъртта.. (че и след това)

    Хубав стих!
  • Много е хубаво. Личи си, че си изляла душата си докато си го писала 6+
Random works
: ??:??