С присъствието си разглезваш дните ми,
превръщаш ме във кадифяна нежност!
Преливам в цветовете, до един наситени,
на цялата си луднала по теб копнежност!
Обичам безконечните ни "помниш ли",
тъй както ще обичам - след столетие,
онази сладостно-мъчителна безпомощност
на пленница - свободна - във ръцете ти!
Не ме оставяй да си ида! Чу ли! Никога!
Единствено водата ти разпалва огъня
способен да ме утоли! Недей се пита:
изгаряйки се, ще възкръснем ли отново!