Aug 22, 2021, 8:50 PM

На теб с обич 

  Poetry » Love
764 0 3

Политам стремглаво нагоре и плам-

стъпки във въздуха отразиха се нейде,

загубих се в чуждия и собствен блян,

потънах в безвездието и в твоя плен, взе ме...

 

Запитах безвремието кога ли ще спре,

озъртах се, за да те намеря,

и изскочи ти от нищото като дете,

намери душата, цяла треперя.

 

Изрисувах стъпки без посока

и избрах ти да ме съпътстваш,

реших, че за да стане отскока

трябва да спра и ти да присъстваш.

 

Следи в мисълта безкрайна,

мисъл в душата потайна,

ще бъда все за теб сияйна,

не бива да знаеш за чаровността си омайна..

 

Забравен миг и изтръгнат спомен,

желая да те докосна в безвремието,

за мен ти си искрящ пламък огромен,

и оставаш скрит в съзнанието....

 

26.04.2021

© Надежда All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??