"Вали. Аз плача в телефонната кабина.
Чакам да ме стопли твоят глас.
Заето отговаря. Ненужни спомени
нахлуват като мраз..."
Очаквах дълго. Чак ръката се набръчка.
В главата ми отекваше „Заето”,
но не усещах срам- за да ме сръчка -
и продължавах. Чувството проклето
ме лъжеше. То – вътрешното чувство -
рационалното обича да оборва,
когато ти е толкова размътено,
че ти е все едно дали излъчваш гордост. ...