Измръзнали са тези въпросителни,
с които перфорирах всички истини,
превърнати от тебе във спасителни
ковчези, запечатани с измислици.
Накара ме да вярвам безотказно,
а после се заключи във мълчание;
не каза, че пилея се напразно
в химерата ти - пълна с отчаяние.
И всъщност вече няма да ти трябвам,
защото повтаряемо сънувам,
че тихо от миражите ти бягам,
че с тебе за последно се сбогувам.