На Томето           

 (Приятеля, художника Тома Трифоновски)

Приклекнал, с колене присвити,

замръзнал, като в йогийска поза...

Поглед вперил във олтара свой,

захласнат пред поредната мадона...

Ти гледаш със възторга на твореца

сътворената от тебе красота.

Създаваш ти потомки на Пагане,

На баба Тонка и княгина Райна,

На прабългари, славяни, траки.

На смели майки, родопчанки горди,

На кръшни моми македонки

и тракийки.

На сестри, съпруги верни, мъдри.

На наш'та българска мадона

На Балканската неземна красота...

Защото тук била е Афродита

И Атина Палада,

на страшний Крум жената,

на Симеон сестрата.

На Майстора боянски красотата -

Десислава.

Така минават дните твои...

Ден след ден, мадона след мадона.

А как иначе? Като потомък си на

древно, даровито племе,

на сурови войни, гении, таланти,

на  прабългари и на Орфея...

С ръка от Господа благословена!