May 28, 2019, 6:52 AM

На този свят все грешно се обричах... 

  Poetry » Love, Phylosophy
569 9 7
Сбъдни ми се! Наяве ми се сбъдвай!
Защото утрините няма да са същите,
когато в моите очи тежи оскъдица,
без твоите да виждам в тази къща.
Сбъдни ми се, че чаках като грешника -
за прошка от, забравил него Господ.
Във храма от догарящите свещи,
направих си молитвеник от восък.
Със гвоздея, ръждив от стар ковчег -
дълбая сърчица на вместо дните.
Остават някъде към сто и пет.
Дали е календар или молитва? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??