Тръгваш със багажа пред вратата,
върви си, аз няма да те спра.
Като на някой гост оставяш самотата
и с прегръдка лъжеш моята любов.
Върви си! Трябва да съм силна,
за да те пусна с птиците на юг,
без любов, любов не се намира,
или може би утеха с някой друг.
Обичам те! Потичат моите сълзи.
Обичам те! Върви си!
И само шепот...
Остани! ...