Apr 27, 2010, 9:55 AM

На тръгване 

  Poetry » Other
657 0 7

Ти знаеш ли,
все повече не ме боли -
не е ли туй чудовищно?
Когато тръгваш,
а наум те моля: „Остани!”,
в душата ми е гробище!

Изпратих толкова Мечти,
които хич не ме обичаха -
защо ли бяха с мене?
Ти кажи!
Нали бе уж Различната.

Разкъсано, сърцето не кърви.
Отдавна не.
По-остри са ми Спомените.
Сега върви!
Не вярвай, ако „Остани!”
неволно съм отронила.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??