На тръгване ще взема малка урна,
ще погреба изтлялото сърце,
по склона на живота ще се сурна,
чуканчета са моите криле.
На тръгване челото си ще вдигна,
високо, бяло, до звездите чак.
Какво, че и живот не ще ми стигне
да изпълзя от лепкавия мрак.
На тръгване ръка не ми подавай.
Ще тръгна - камък, хвърлен във нощта.
Обичах те, за любовта, прощавай.
На себе си все някак ще простя......