Jul 5, 2011, 9:06 PM

На тръгване 

  Poetry
944 0 3

Сякаш съм увиснала на прага на вратата,

а светът е натежал  като планета.

Ще устоиш, относителност е самотата,

мен ме викат дивите полета.

С вълци да разкъсвам стереотипите.

Прости ми, че ще чакаш да се върна.

Този свят е ад за достойните и силните

и трябва да потеглям, щом се мръкне.

Защото съм от онези, прокълнатите,

пред които Вселената на тръгване ще се изпречи.

Ще ме замерят със злобен присмех непознатите.

Защото вие, хората, най-малко сте Човеци.

© Пепп All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??