“На твое място” (…това ме убива, а не болестта…)
Дали усещат как пламъкът угасва?
Как бавно животът ме напуска!
Дали привидната усмивка заблуждава?
Или просто не искат да ме видят тъжна!
Дали всички усещат, че страдам?
... Но те не знаят как боли...
Всеки впил във мене поглед,
поглед с тъжни, плачещи очи...
Търсещи причината за болестта ми
и молещи на Господа за помощ...
Да... от това боли...
Не ме боли от факта, че умирам,
че броени дни ми остават,
а от това, че всеки ме гледа и съжалява...
Каква по-болезнена картина от тази -
да гледаш близките ти как страдат,
как не искат, а виждат, че си заминавам завинаги от тях...
Ами влажните детски очи....
A молещите думи: "Мамо, къде ще отидеш,
ще мога ли да дойда с теб?"
Не... с това не мога да се боря...
Моята малка дъщеря не заслужава тази болка,
не заслужава тази жестока съдба...
Толкова е малка...
Толкова е малка...
За една майка няма нищо по-болезнено,
от това децата ти да гледат как умираш...
Защо пътят към смъртта е тъй далечен?
Защо не е един миг и вече да ме няма?
Не искам да гледам близките ми как страдат...
Не искам да чета болката в насълзените им очи...
... Това ме убива, а не болестта, не проклетата болест,
а обичта, обичта на тези, които познавам...
28.07.2006г Надя
© Надежда Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
... незнам какво да кажа... наистина не намирам думи! Може би би ми казала- "Защо тогава ми пишеш коментар"? Ами и аз самата незнам, просто усетих стиха ти...
-
Дано всичко е измислено в този стих!
И все пак понякога стават чудеса.Вярвай!!! -
Натъжи ме Надя, твоят стих.
Болката е страшно силна.
Много хубаво е написано,
Страданието остана у мен.
Дано е само в стихотворението
тази болка! С много обич. -
!?- черни мисли за тъй младо момиче
-
!!!!!!!!!!
Наде...!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Колкото до "черни мисли"(Бина) - ами живота е такъв...труден и трябва да се борим с него....Животът ни "дава" тези мисли!