Разбрах защо съм толкова нещастна!
В живота си аз имах единствено тъга.
Създали сте ме, без да сте ме искали.
Единствено за това ще ви виня.
Израснах като цвете между плевели.
Поливахте ме вечер с моите сълзи.
И вместо денем слънце да ме грее,
над мен надвиснали са черни дни.
Мечтаех си за вашите прегръдки.
С жаден поглед чаках нежност, топлина.
Но вместо обич, получавах укор,
все трябваше да нося чуждата вина. ...