Apr 5, 2010, 12:46 AM

На тъмно 

  Poetry » Other
507 0 3
Снегът топи се в моята жарава –
без усилия ме орисва на тъга.
Без посока сълзите си ще газя,
ще лазя сетне със пресъхнала уста.
Ще потъмнеят всички светлини.
Във мрак ще тъна, докато не остарея.
И без спомени ще крача встрани,
излъгана, по вечно стръмната алея.
Болезнено ще ме пробожда времето,
наситено с безверие и дива тъга.
Отнетата от мен надежда временно
отдалече ще ми шепне тихичко слова. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Random works
: ??:??